КАМЪК И ХВЪРЧИЛО

Poetry

256 0 40

Камъкът, който ме спъва,
пристяга ме с огнен конец.
Кордата остро се впива
в моя немирен живец.

Ти пазиш нашето място,
дори и да спра да летя,
да има къде да се върна
с криле избелели да спра.

Ти корена вардиш заровен
на топло, дълбоко в пръстта.
Обичаш ме ням и бездомен,
когато далечна кръжа.

Ти камък си тежък и труден,
от умора и грижи студен.
Подозрителен, груб и напукан,
но си винаги с мен и до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments