КАМЪК И ХВЪРЧИЛО
Камъкът, който ме спъва,
пристяга ме с огнен конец.
Кордата остро се впива
в моя немирен живец.
Ти пазиш нашето място,
дори и да спра да летя,
да има къде да се върна
с криле избелели да спра.
Ти корена вардиш заровен
на топло, дълбоко в пръстта.
Обичаш ме ням и бездомен,
когато далечна кръжа.
Ти камък си тежък и труден,
от умора и грижи студен.
Подозрителен, груб и напукан,
но си винаги с мен и до мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
