Като бяла перушина
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като бяла перушина
облаци се къдрят на къдели.
Синьо е, и чисто е небето
плъзгат се по него птици.
Слънчево и заснежено.
Тихо е във тази сутрин.
Клепнало уши, се ситни псето.
Мръзнало е под луната.
Цяла нощ го гледах-скита.
Душеше навярно по следите
дето са оставили звездите.
Заедно посрещнахме небето.
Мокро е стъклото от дъха ми.
Молех се за теб, и за съня ти.
С кучето сме вече близки
шепнахме си нощни тайни.
© Светослав Иванов All rights reserved.
