Sep 4, 2006, 11:49 AM

Като черни гроздове памид-враните...

  Poetry
197 0 26
                  Като черни гроздове памид-враните
                 висят над полето разровено.
                 Сух вятър се скита бездомен край тръните,
                 дето гладните мишки влачат опашки.
                 И отиват натам...Таборът на старите цигани.
                 Скърцат каруци, натежали от дрипи и жалост.
                 Две мършави кучета ситнят, главите овесили.
                 Отгоре ги сипе сивата пепел. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • е то и бай стоян може да ругае адски цветисто и сочно, ама значи ли че пише поезия? тва само като вметка иначе да се изразява свободно би трябвало да е право на всеки и никой не би трябвало да му го отнема... така че пишете си, но наистина преместете полемиката си във форума, защото е грозно под хубав стих да четеш мръсни думи
    ПП не че ми е работа да се меся, но защо да не си споделя мнението в крайна сметка
  • Виждам, че отново са те подгонили с ниски оценки без аргументация...Ама ти така или иначе свикна с анонимните двойки. Но и за да критикуваш трябва да имаш акъл за това - предполагам, че имат причина да са анонимни

    Поздрав за стиха!
  • Истински картини! Пресъздаваш в малкото думи една цяла вселена. Поздравления!
  • поздравче, докосна ме истински
  • Поздрави, приятелю Далеч ме изтеглиха от Софето черните - памид врани на твоя стих!