Като лястовички в есен- по леглото...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като лястовички в есен - по леглото,
накацаха във черна броеница
отминалите дни, разлъки, болки...
И стаята помръкна.
Очите ми трептят и пърхат като птици
по черната престилка на сестрата.
Лекуващият лекар е гробаря.
А аз не съм в легло, а нещо друго...
Но все едно!...
Усмихвам се... Дебела санитарка
пълзи с парцала, трие чужди болки.
Мирише на компот, едно самотно цвете
в мъглив буркан, разнася дъх на пролет.
Дори и да си ида - сменен ще е чаршафа.
До мен леглото ще се пита дълго
дали ще е само... за малко време...
А после ще му е все едно... Ще има друго цвете
до болничното ми легло...
Обичта остава.
© Светослав Иванов All rights reserved.
