Като сянка, дух, видение се скитам
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като сянка, дух, видение се скитам.
Скитник съм орисан, блуден син не станах.
Срещат ме студено стари улици,
гледат ме като дрипльо в бакалия.
Няма от какво да се страхуват!
Спомени и прах са ги покрили.
В този прах съм ритал топка,
някога със къси панталонки.
Вечер съм се връщал в тази къща,
някой ме е чакал до вратата...
...Майка ми е станала старица,
гледат се със лудия ми татко.
Нагости ме без да ми продума.
Старецът си пийна и заплака.
Наругах ги, да не си мечтаят.
Майка ми ме прокълна на прага.
Тръгнах си, преди да съм повърнал.
Моят дом са всички гари.
Влакове превозват мойте блянове.
В някое купе ще остарея,
тръгнал към поредната си гара.
© Светослав Иванов All rights reserved.
