LYCKI (Росица) LYCKI (Росица)
68
Jul 7, 2006, 8:43 PM

Кога душата се преражда?

  Poetry
130 0 26
Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.

-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Роси,
    Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    В този текст не само се поставя въпроса за прераждането на душата, но се дава и правилен отговор, който има своята логика в задоволяване на нововъзникващата потребност. Всичко това казвам на пуфтящото писателче с препоръка да махне излагащия го коментар.
    Текстът ти Роси, има висока стойност като логика, развита последователно.
    Поздрав!
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    Кога душата се преражда???
    "и свят, когато си създал
    където само две души
    да срещат своите лъчи."
    Много ми хареса,Лъки!
  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Преродена и чиста от любовта!
    Поздрав Роси и радостни дни мила