LYCKI (Росица) LYCKI (Росица)
68
7.07.2006 г., 20:43

Кога душата се преражда?

133 0 26
Какво би бил един Граал
без съградения му свят олтар?
Една забравена и празна чаша
горчилото от себе си поднася
към устни плътни от печал
без пристан тих и без олтар...
Нали душата се преражда,
когато утолява свойта жажда,
отпивайки от чашата с балсам...
и свят, когато си създал
където само две души
да срещат своите лъчи.

-На моето сърце си господар,
щом правиш от душата ми олтар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Роси,
    Ти поставяш в отношение Граала и Олтара и по този начин ги превръщаш в метафори на влюбените души, а аз продължавам тази логика и показвам Граала като Олтар, пазещ балсама на живота. По своята форма текстът ти е сонет, който добре може да бъде защитен. Само тази пряка реч май героинята я прави със себе си?
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    В този текст не само се поставя въпроса за прераждането на душата, но се дава и правилен отговор, който има своята логика в задоволяване на нововъзникващата потребност. Всичко това казвам на пуфтящото писателче с препоръка да махне излагащия го коментар.
    Текстът ти Роси, има висока стойност като логика, развита последователно.
    Поздрав!
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    Кога душата се преражда???
    "и свят, когато си създал
    където само две души
    да срещат своите лъчи."
    Много ми хареса,Лъки!
  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Преродена и чиста от любовта!
    Поздрав Роси и радостни дни мила