May 5, 2006, 2:18 PM

Когато

  Poetry
155 0 12
Когато се спусне нощта,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
ще си спомням за това,
как  щастлива с тебе бях,
как мечтах и колко влюбена бях.
Какво се промени?
Дали ще спре да ме боли,
дали отново ще грейнат моите очи?
Дали пламък в сърцето ми ще запламти?
Когато се спусне ноща,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
дали ще мога сълзите да спра?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Карачанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато плачеш,запали си цигара. Димът ще скрие твоите сълзи,и никой няма да узнае колко тъжна била си ти.
  • Съгласна съм с Радослав.Оригинално и прекрасно!!!
  • Поздравления за оргиналната техника!Посланието ти цели точно където трябва.Относно сълзите- те са много по-силни откровения от което и да било тук - пести ги...
  • е аз не съм плакала.. за нищо и за никои..
    Все пак това е само стих
  • Хареса ми!Поздравче!