5.05.2006 г., 14:18

Когато

156 0 12
Когато се спусне нощта,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
ще си спомням за това,
как  щастлива с тебе бях,
как мечтах и колко влюбена бях.
Какво се промени?
Дали ще спре да ме боли,
дали отново ще грейнат моите очи?
Дали пламък в сърцето ми ще запламти?
Когато се спусне ноща,
когато птиците са в своите гнезда,
когато луната изгрее,
когато славият запее,
когато пак остана сама,
дали ще мога сълзите да спра?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Карачанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато плачеш,запали си цигара. Димът ще скрие твоите сълзи,и никой няма да узнае колко тъжна била си ти.
  • Съгласна съм с Радослав.Оригинално и прекрасно!!!
  • Поздравления за оргиналната техника!Посланието ти цели точно където трябва.Относно сълзите- те са много по-силни откровения от което и да било тук - пести ги...
  • е аз не съм плакала.. за нищо и за никои..
    Все пак това е само стих
  • Хареса ми!Поздравче!