Aug 20, 2006, 8:50 PM

Когато...

  Poetry
146 0 36



Когато нещо скъпо си отива<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и разбираш че не можеш да го спреш.

Когато чувстваш как една любов умира

и искаш с нея да умреш.

 

Когато се чувстваш предаден

и всичко в тебе боли.

А дори не можеш да заплачеш-

вече нямаш и сълзи...

 

Когато се събуждаш отчаян

и не можеш да изгониш тъгата.

Не виждаш светлина в тунела безкраен,

когато от страх ти плаче душата.

 

Когато кърви ти сърцето

наранявано толкова често.    

И чувстваш как в тебе детето

се прощава със своето детство.

 

Тогава разбираш, че трябва

да изживееш всичко това.

За да се научиш да пазиш

и цениш всички малки неща

.

 

Ако се научиш да оцеляваш

и да не станеш свиреп.

Ако след всяко падане ставаш-

тогава си станал човек!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако след всяко падане ставаш-
    тогава си станал човек!

    Това е истината! Поздравления за прекрасния ти стих!
  • Момичета, не обръщайте внимание на стария Светльо. Явно работата в МВнР не е достатъчно ангажираща и човекът си излива гнева върху творенията на другите.Калфин явно не натоварва достатъчно служителите си
    А и дори стихът да има нещо за доизкусуряване, това ли е начинът да бъде накаран един човек да се вслуша в нечии съвет?
  • Браво,Малена!
    Отново силен текст!
    Поздравявам те!
  • "Ако след всяко падане ставаш-
    тогава си станал човек!"

    Красиво послание! Поздрав!

  • Драго ми "писателче", Я СЕ СКРИЙ!