Когато нещо скъпо си отива
и разбираш че не можеш да го спреш.
Когато чувстваш как една любов умира
и искаш с нея да умреш.
Когато се чувстваш предаден ...
Някой е прегърнал голото ми тяло.
Вкусът на виното в устата ми горчи.
Цигара, а после миризма на изгоряло,
Да- така миришат болните души.
Любовник без лице по устните ми пъпли. ...
Каквото и да кажеш много си далечен.
Колкото и да ме молиш е много късно вече.
Каквото и да мислиш е вече без значение.
Не искам да те слушам, късно е за откровения.
Дори да съжаляваш, дори да се разкайваш, ...
Не искам да вярвам, да бягам и моля.
Не искам да тръпна очаквайки теб.
Където е тъмно, не искам да ходя,
Дори и да падам ще продължавам напред.
Не ме обличай в тъмни илюзии. ...
Дали ще можеш да преглътнеш поредната ми изневяра?
Дали ще можеш да забравиш всичко, което съм ти дала?
Интересно, как животът е способен бързо,
в нови релси да навлезе, преди да стане твърде късно.
Прощаваш ли? Дали ще можеш? ...
Отново чашата е празна,
а цигарата в ръцете ми дими.
Препускат мисли луди, ненаказани,
като на лента преминават изминалите дни.
Доказахме си, че отново пак сме цели, ...
За всички те са странни, неразбрани,
поглеждат ги и тихо казват само
"Какво ли се опитват да забравят?"
и отминават с безразличие голямо.
Обичат това, което във вените им се разлива. ...
Ако някой ден спреш да ме обичаш
и погледнеш някъде встрани.
Ако пожелаеш друго момиче,
ако се влюбиш във други очи.
Ако не ме целуваш със същия плам, ...
За да намериш за себе си късмета,
оглеждай се във всичко покрай теб.
Вдигай всички спуснати пердета,
вслушвай се във всеки чужд съвет.
Той може да се крие във морето ...
Колкото и силно да те искам
ти винаги си толкова далечен.
Дълбок и неизчерпаем като мисъл,
неизживян и все пак неизбежен.
Колкото и много да те търся, ...
Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи. ...
Поглъщай ме жадно като сладка отрова
всеки признак на воля стъпчи.
Отпрати ревността и тази бясна умора
Обладавай ме диво очи във очи.
Измъчвай ме докато започна да моля, ...
Трудно е да кажеш „не”,
когато всичко в теб се блъска и крещи.
Когато пак смирена и на колене
прошка от звездите искаш ти.
Отърсена от грубата реалност ...
Никога не спрях да те обичам,
дори когато нараняваше ме без причина.
Не спрях и с обич да изричам
и отново да повтарям твойто име.
Не спрях да те обичам и когато ...
В летните нощи, когато отново,
броейки звездите мисля със теб.
Когато отнесена от нечия воля,
облизвам последните капки от мед.
Когато слушам как с някой говоря ...
