Последно сбогом
Колкото и силно да те искам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ти винаги си толкова далечен.
Дълбок и неизчерпаем като мисъл,
неизживян и все пак неизбежен.
Колкото и много да те търся,
неуловим оставаш като сянка.
И винаги си някак неподвижен -
като унесен си във сладка дрямка.
А успея ли да те достигна,
се появява ново препятствие.
Нови вулкани изригват,
а ти бягаш към своето щастие.
Аз съм това, не разбра ли?
Не виждаш ли колко те гоня?
Не усещаш ли как любовта ми
се превръща постепенно в агония?
Отвори си очите за мене,
погледни ме и сам разбери.
Позора на мойто безсилие,
копнежа по неизживяните дни.
Почувствай ритъма сложен,
затворил ме в тежки окови.
Нима за теб ще бъда само спомен?
Нима това ще е последното сбогом?
© Малена All rights reserved.
