Когато и децата ми си тръгнат...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато и децата ми си тръгнат...
И там-на аерогарата, през рамото си хвърлят камък
Когато, след прегръдките, сълзите,
гласът,
от говорителите ги повика за последно...
И някакъв си самолет, като чудовище ги глътне
в сребристият търбух...
И перките му завъртят се,
и цялата земя започне да се мята с тях.
...Защо ли съм живял?...Защо ли съм създал деца?
Какво ще правя, Господи?!
...Тогава ще си взема, с последните пари, едно такси:
- Проклетници!
По пътят ще мълча, ще пуша непрекъснато.
В чистата градинчица, отпред-пред Парламента им,
Ще си разкопчая панталона, ще изпсувам сигурно.
И ще изпикая цялата погнуса.
© Светослав Иванов All rights reserved.
, в България...
