Когато падаха звездите
Когато падаха звездите<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато падаха звездите,
една остана да блести...
Потръпна самотна и виновно
зад облака се прислони.
Стоя и аз самотен под нея,
приличам навярно на луд.
Уж не топлят звездите,
защо ли потръпвам от студ.
В живота менят се сезони
и звездите връщат се пак.
Кога ли на небосклона
ще ги видя отново рояк?
© Светослав Статев All rights reserved.
подгони небосклона,
