Когато падаха звездите
Когато падаха звездите<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато падаха звездите,
една остана да блести...
Потръпна самотна и виновно
зад облака се прислони.
Стоя и аз самотен под нея,
приличам навярно на луд.
Уж не топлят звездите,
защо ли потръпвам от студ.
В живота менят се сезони
и звездите връщат се пак.
Кога ли на небосклона
ще ги видя отново рояк?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Статев Todos los derechos reservados
подгони небосклона,
