Jun 20, 2006, 7:41 AM

Колко често

  Poetry
171 0 22
Колко често сме опиянени от мирис на борово клонче,
стръкче трева, китка от рози...
Кoлко често лежим във килим от цветя?
Заглеждаме слънцето в есенен ден,
мечтаем със залеза, докато зората слива се със вечерта?
Сгушени притихваме в пазвата на утрото...
Колко често пеем с песента на птиците
с пеещия  бистър поток, в тихо валящия сняг?
Отдавна бе... пресънуваме във бяла тишина,
забравили да плачем, потънали във днешна суета...
Колко често се заслушваме в диханието на майката земя?
Разорана, охулена, ограбена...и бавно забиваме пръсти
в калната пръст... нечувайки детския смях
гледаме след кончето затеглило скрибуцаща каручка
пристъпящо едва... уморено... като душите ни...
Небето потреперва, гръм и трясък, тътен се разнесе -
заваля, дишаме с пълни гърди, ще излекуваме проказата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и от мен за прекрасния стих!
  • Браво, Мими.
    Напомняй ни по-често за красотата и различната й форми.
    Много силно въздейства стиха ти.
  • Мдаа, наистина позабравихме за радостите от "малките" неща, а те понякога дават наистина много...
    Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Много хубаво, написано. Дано повече хора се вглеждат в божествената природа и се радват на земната красота. Аз не пропускам да го правя, всеки ден.
    Поздрави!
  • Да,колко често?Замечтах се.Натъжих се.
    Поздрави!!!Много силен стих!!!Разкошен е!!!