Колко често
Колко често сме опиянени от мирис на борово клонче,
стръкче трева, китка от рози...
Кoлко често лежим във килим от цветя?
Заглеждаме слънцето в есенен ден,
мечтаем със залеза, докато зората слива се със вечерта?
Сгушени притихваме в пазвата на утрото...
Колко често пеем с песента на птиците
с пеещия бистър поток, в тихо валящия сняг?
Отдавна бе... пресънуваме във бяла тишина,
забравили да плачем, потънали във днешна суета...
Колко често се заслушваме в диханието на майката земя?
Разорана, охулена, ограбена...и бавно забиваме пръсти
в калната пръст... нечувайки детския смях
гледаме след кончето затеглило скрибуцаща каручка
пристъпящо едва... уморено... като душите ни...
Небето потреперва, гръм и трясък, тътен се разнесе -
заваля, дишаме с пълни гърди, ще излекуваме проказата!
стръкче трева, китка от рози...
Кoлко често лежим във килим от цветя?
Заглеждаме слънцето в есенен ден,
мечтаем със залеза, докато зората слива се със вечерта?
Сгушени притихваме в пазвата на утрото...
Колко често пеем с песента на птиците
с пеещия бистър поток, в тихо валящия сняг?
Отдавна бе... пресънуваме във бяла тишина,
забравили да плачем, потънали във днешна суета...
Колко често се заслушваме в диханието на майката земя?
Разорана, охулена, ограбена...и бавно забиваме пръсти
в калната пръст... нечувайки детския смях
гледаме след кончето затеглило скрибуцаща каручка
пристъпящо едва... уморено... като душите ни...
Небето потреперва, гръм и трясък, тътен се разнесе -
заваля, дишаме с пълни гърди, ще излекуваме проказата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
