Jan 10, 2006, 5:32 PM

Косите ми

  Poetry
255 0 56
Искаш ми кичур за спомен?
Имаш го - грейнало слънце,
няма да пари, не бой се,
нищо, че цяла съм в пламъци.
Само водата гаси ги,
временно, за да се ширнат
още по-буйни и живи
и да вживят някой минал.
Малко ръце са се губили
в рижия устрем, развихрен -
майчина и на децата ми
и на човека, разплитал ги.
Всъщност, дали да ги срежа?
Ахна ли? Не ме заглеждай!
Колко ли струва пламтежът им
в шепите бухнала нежност?
Няма да режа, те памет са,
моя момичешка гордост,
ласките на годеницата
и на съпругата ложето.
Но ме е гъдел да зная
колко за тях ще заложиш,
ако поискаш да грабнеш
цялата им доброволност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!!!!!!! 6
  • ТО хубавото, само се оценява!/6/
  • Много ми допадат стиховете ти, Дими. А за косите - имах съученичка с "пламтяща" дълга коса, не съм я виждала от години и искрено се надявам като се видим тя все още да краси раменете и. Много хубаво си го казала: "Няма да режа, те памет са, моя момичешка гордост, ласките на годеницата и на съпругата ложето." Закачката накрая също е перфектна.
  • Браво!
  • Ех, как ми се иска и аз да ги имам тези рижи коси, но моите са тъмни! Наистина си много талантлива!