10.01.2006 г., 17:32

Косите ми

254 0 56
Искаш ми кичур за спомен?
Имаш го - грейнало слънце,
няма да пари, не бой се,
нищо, че цяла съм в пламъци.
Само водата гаси ги,
временно, за да се ширнат
още по-буйни и живи
и да вживят някой минал.
Малко ръце са се губили
в рижия устрем, развихрен -
майчина и на децата ми
и на човека, разплитал ги.
Всъщност, дали да ги срежа?
Ахна ли? Не ме заглеждай!
Колко ли струва пламтежът им
в шепите бухнала нежност?
Няма да режа, те памет са,
моя момичешка гордост,
ласките на годеницата
и на съпругата ложето.
Но ме е гъдел да зная
колко за тях ще заложиш,
ако поискаш да грабнеш
цялата им доброволност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!! 6
  • ТО хубавото, само се оценява!/6/
  • Много ми допадат стиховете ти, Дими. А за косите - имах съученичка с "пламтяща" дълга коса, не съм я виждала от години и искрено се надявам като се видим тя все още да краси раменете и. Много хубаво си го казала: "Няма да режа, те памет са, моя момичешка гордост, ласките на годеницата и на съпругата ложето." Закачката накрая също е перфектна.
  • Браво!
  • Ех, как ми се иска и аз да ги имам тези рижи коси, но моите са тъмни! Наистина си много талантлива!