Feb 25, 2006, 2:35 PM

Красавец без душа

  Poetry
134 0 6
Живях в заблуда дълго време, на другиго не вървах, освен на теб.. Но нещо отвори очите ми - но късно всичко разбрах... Ти имаш само лице, и красотота на 100 мъже, но на човек му трябва и душа, а ти лишен си от това... Ти живееш все на ръба, не спираш, не обичаш, не чувстваш, нямаш сърце в плътта.. О – ДА!!! Прекрасен си!! И всички знаем това, но не всичко в живата е материя, помисли нали живота се крепи на чувства, породени от онова, което те не познаваш, от любовта... 24.02.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments