25 feb 2006, 14:35

Красавец без душа

  Poesía
136 0 6
Живях в заблуда дълго време, на другиго не вървах, освен на теб.. Но нещо отвори очите ми - но късно всичко разбрах... Ти имаш само лице, и красотота на 100 мъже, но на човек му трябва и душа, а ти лишен си от това... Ти живееш все на ръба, не спираш, не обичаш, не чувстваш, нямаш сърце в плътта.. О – ДА!!! Прекрасен си!! И всички знаем това, но не всичко в живата е материя, помисли нали живота се крепи на чувства, породени от онова, което те не познаваш, от любовта... 24.02.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios