Aug 11, 2006, 1:31 PM

Красиво е...

  Poetry
193 0 38
                                      Красиво е... Да можех със светулки
                                    да украся косата ти... А после да целуна
                                    А после, коленичил да целуна
                                    на бялата ти рокля крайчеца.
                                    Да бих могъл... С миро краката да намажа
                                    Да кажа и молитва... Пред теб да се покая.
                                    А ти да бъдеш бяла, много бяла...
                                    Сребро да се посипва от дланта ти.
                                    Тревите да се скланят в тиха почит.
                                    А аз да те разглеждам... И обичам!
                                    Сред стихналата мирост на сумрака
                                    аз виждам теб - така красива... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги съм си мислела, че такава чиста ЛЮБОВ вече не съществува и затова съм два пъти по-очарована от срещата с нея.
    Този изблик на сърцето ти ,намерил място в стиховете ти е наистина прекрасен...
  • Пожелавам ти да осъществиш това, което си написал в живота. Да не остане на хартия. Поздрави.
  • Красива душевност е продиктувала тази поезия! Поздрав!
  • Много нежен и всеотдаен стих!
    Поздрав!
  • Прекрасен стих!