May 11, 2005, 1:02 PM

ЛАКОНИЧНО

Poetry

177 0 14

ЛАКОНИЧНО

Все по-далече достигам.
Все по-назад оставате вие.
И това ме прави спокоен.
Имам право да ви презирам.
Можете да ме намразите.
Утрото ме посреща самотен
вечерта - в бегач по празната писта.
В нея вие сте просто начало.
Финалът знам само аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lenox (Иво)

Това е страхотно!

2006-03-24T13:46:28+02:00
Matussael (Димитър Богданов)

От цялото стихотворение ме кефи само финалът.

2005-05-12T15:34:57+03:00
писателче (Светослав Иванов)

не, както и ти нямаш представа какво знаи думата " поезия"

2005-05-18T15:40:37+03:00
писателче (Светослав Иванов)

и други неща пише в стихотворението!
но ти си чети, което ти харесва, другото го остави!

2005-05-13T18:30:46+03:00
писателче (Светослав Иванов)

че кой ти е казал че съм самотен??!

2005-05-13T18:14:48+03:00