Ледена приказка
Студено е.
Няма дъжд. Няма сълзи.
Кръвта ми също е червена ледена река
и бавно, много бавно в тялото пълзи.
Зима е.
Няма сняг, който да забули с белота
спомена от сенки мрачни.
Заспивам!
Демони преследват ме в съня
и тихо шепнат устните прозрачни:
"Спаси ме!"
Ще ме намериш в лед и самота,
кралица съм на царство от мълчание!
Пътят-любов! Оръжията-нежност, толина!
Пазачът е един-страдание!
Няма дъжд. Няма сълзи.
Кръвта ми също е червена ледена река
и бавно, много бавно в тялото пълзи.
Зима е.
Няма сняг, който да забули с белота
спомена от сенки мрачни.
Заспивам!
Демони преследват ме в съня
и тихо шепнат устните прозрачни:
"Спаси ме!"
Ще ме намериш в лед и самота,
кралица съм на царство от мълчание!
Пътят-любов! Оръжията-нежност, толина!
Пазачът е един-страдание!
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.
