Лицето ти е сякаш от икона.
Лицето ти е сякаш от икона,
светена със молитви и цветя.
И в погледа замислен на мадона
блести все още блясък от свещта..
И искам да припадна на колене
към теб с очи - във смут и свян.
Греховен мир от мен да снеме
молитвен шепот и тамян…
И глухите акорди на камбана
над моите протегнати ръце
да бъдат химните за двама
с поръсено от цвят небе…
…Страхувам се от влизащия в храма
ден пълен с толкова измама.
© Светослав Иванов All rights reserved.