Jun 19, 2006, 6:32 PM

Лудост

  Poetry
149 0 18

Защо се боря
с вятърните мелници?
Какво постигнах
в роля на Кихот?
Живота си отмина
в понеделници,
ако на туй
му казваме живот.
С глава се блъскам
в тъпата стена.
На изток, запад,
север и на юг.
А в синьото небе
забързана звезда
ухилена говори:
 
- Ти си луд!!!

Луд съм май,
щом вярвам в идеали -
човечност,
норми  и морал.
Света на курви е,
на хищници, педали
(характери са туй, не си разбрал).
Размахва меч
с ръце като ветрило
последната
от мелниците мои.
Ще ме надвие знам...
Ще си отида
неспокоен
във вечните покои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха ти ми харесва! Поздрав за откровението!
  • Историята на Кихот е тъжна
    ..........но тя е негова идея -
    по пътя към невидимата зима
    ще срещне свойта Дулсинея.


    Прекрасен стих! Поздравления!
  • Радвам се, че все още има такива като теб, Найдене.
    Хубаво откровение!
  • В стиха има болка и разочарование! Но е много хубав! /6/
  • Луд съм май,
    щом вярвам в идеали -
    човечност,
    норми и морал...

    Невероятно е - силно и въздействащо!
    И все пак нека продължим да вярваме, че светът ще се промени към добро... някога! Искрен поздрав!