19 июн. 2006 г., 18:32

Лудост

147 0 18

Защо се боря
с вятърните мелници?
Какво постигнах
в роля на Кихот?
Живота си отмина
в понеделници,
ако на туй
му казваме живот.
С глава се блъскам
в тъпата стена.
На изток, запад,
север и на юг.
А в синьото небе
забързана звезда
ухилена говори:
 
- Ти си луд!!!

Луд съм май,
щом вярвам в идеали -
човечност,
норми  и морал.
Света на курви е,
на хищници, педали
(характери са туй, не си разбрал).
Размахва меч
с ръце като ветрило
последната
от мелниците мои.
Ще ме надвие знам...
Ще си отида
неспокоен
във вечните покои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха ти ми харесва! Поздрав за откровението!
  • Историята на Кихот е тъжна
    ..........но тя е негова идея -
    по пътя към невидимата зима
    ще срещне свойта Дулсинея.


    Прекрасен стих! Поздравления!
  • Радвам се, че все още има такива като теб, Найдене.
    Хубаво откровение!
  • В стиха има болка и разочарование! Но е много хубав! /6/
  • Луд съм май,
    щом вярвам в идеали -
    човечност,
    норми и морал...

    Невероятно е - силно и въздействащо!
    И все пак нека продължим да вярваме, че светът ще се промени към добро... някога! Искрен поздрав!