Луна, звезди, прозорците не светят.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Луна, звезди...Прозорците не светят.
Отдавна е заспал града, мирише и на есен.
И светят в жълто празни булеварди
по които само кучета вървят…
Така и не заспах, сред тъмното блуждаха
отровни спомени и призраци, и феи…
Докосвах ги с очи, а те летяха,
отлитаха една след друга…Демоните стояха
над мен и гледаха ехидно.
Пътища… раздели…
Да можех, хей така!...Да кажа и да тръгна.
По тези жълти булеварди, под мигащите светофари
протегнал длан, да стана скитник, просяк…
…И пак да те намеря.
От стъпките на миналите хора
душата ми е както булеварда
- циментова и празна.
…Дори да те намеря, какво ли ще те правя?
© Светослав Иванов All rights reserved.
