Луната плъзга бавно длан...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Луната плъзга бавно длан
в прозореца...
И той става сребърен и бял.
И виждам-нощни пеперуди,
и прилепи
в един безкраен танц...
И как звездите са добри.
Приличат на деца,
премигващи с възторг към хората.
Тишина....Смирен покой.
В който сещам твойта липса.
© Светослав Иванов All rights reserved.
