Jul 7, 2006, 10:09 PM

Лято

  Poetry
166 0 28
Лято Зеленият порив на вятъра довя най-белите облаци, накъса ги на листенца, лудува с тях и след вихъра притихна кротко в тревите. Росата с целувка събуди ги и им открадна от Слънцето по една капка от злато, така ги превърна в звездици – денем в полето да светят. Затова знаят и виждат дали ти ме обичаш, дали аз те обичам... И след като разгадаят тайните на сърцата ни отново с ветреца политат. А ние с теб ще потичаме сред мак и синя метличина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments