7 jul 2006, 22:09

Лято

  Poesía
163 0 28
Лято Зеленият порив на вятъра довя най-белите облаци, накъса ги на листенца, лудува с тях и след вихъра притихна кротко в тревите. Росата с целувка събуди ги и им открадна от Слънцето по една капка от злато, така ги превърна в звездици – денем в полето да светят. Затова знаят и виждат дали ти ме обичаш, дали аз те обичам... И след като разгадаят тайните на сърцата ни отново с ветреца политат. А ние с теб ще потичаме сред мак и синя метличина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios