Любима от миналото
Ах,колко си красива-
същинска самодива.
Не мога да повярвам,
че наистина си жива.
За мене ти не си човек,
родена си през странен век,
когато имало е само същества,
родени да летят със сребърни крила.
Летяла си над своята родина,
била си истински щастлива.
Дори не знаела си
колко всъщност си красива.
Когато си се върнала от своя поход
си чула от далече конски тропот.
В доспехи рицари незнайни
са чули скришом твойте тайни.
Видели те твойта красота,
не виждали били подобни същества.
Завързали те здраво с вериги,
чул се глас "И другите вържи ги!"
Отвлекли ви към кален град,
зад мъглата паднал мрак.
Страха по вашите лица
не трогвал хорските сърца.
Заробена завинаги тогава
била е вашата държава.
И днес пред мен стоиш прекрасна,
за теб обаче съм ужасна.
Защо родена съм човек?
Защо живея в този век?
С теб не мога аз да бъда
и чака ме тъга тепърва.
същинска самодива.
Не мога да повярвам,
че наистина си жива.
За мене ти не си човек,
родена си през странен век,
когато имало е само същества,
родени да летят със сребърни крила.
Летяла си над своята родина,
била си истински щастлива.
Дори не знаела си
колко всъщност си красива.
Когато си се върнала от своя поход
си чула от далече конски тропот.
В доспехи рицари незнайни
са чули скришом твойте тайни.
Видели те твойта красота,
не виждали били подобни същества.
Завързали те здраво с вериги,
чул се глас "И другите вържи ги!"
Отвлекли ви към кален град,
зад мъглата паднал мрак.
Страха по вашите лица
не трогвал хорските сърца.
Заробена завинаги тогава
била е вашата държава.
И днес пред мен стоиш прекрасна,
за теб обаче съм ужасна.
Защо родена съм човек?
Защо живея в този век?
С теб не мога аз да бъда
и чака ме тъга тепърва.
© Жана Симеонова All rights reserved.
