Oct 16, 2005, 10:22 AM

Любовта на кокичето

  Poetry
179 0 6
Извиках  името ти в мрака, и тишината го обгърна.
Стоях очаквайки, сама в съня си пак да те прегърна.
Приятелю, седни попитай... дали това е твоето момиче,
преборило се със студа, крехко, нежно пролетно кокиче.
 
Посрещнало деня с любов, засмяло се с дъга от цветовете,
искрящи капчици роса, посипали са мъничкото цвете.
А ти с любов откъсни ме, в прегръдка притисни  мойта снага...
Усети аромата на пролет, почувствай слънцето в твойта коса.

С листенца нежни бавно погали ме,
с бялата си шапцица ти приюти ме,
с дъхавия аромат на зелените листа,
да разтопиме с любовта зимната тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не изпускай този дух който те прави топла и сърдечна душа.
    Другото е мрачно минало.Стопли ни с този дух .
  • Ето от такава поезия имам по-голяма нужда.Крайно време беше да открия нещо топло в твоето сърце което споделяш с нас .Благодаря ти от името на всички които са се сгряли от този стих
  • харесва ми-можеш..
  • Не изпускай този дух който те прави топла и сърдечна душа.
    Другото е мрачно минало.Стопли ни с този дух .
  • Ето от такава поезия имам по-голяма нужда.Крайно време беше да открия нещо топло в твоето сърце което споделяш с нас .Благодаря ти от името на всички които са се сгряли от този стих