Любовта на кокичето
Извиках името ти в мрака, и тишината го обгърна.
Стоях очаквайки, сама в съня си пак да те прегърна.
Приятелю, седни попитай... дали това е твоето момиче,
преборило се със студа, крехко, нежно пролетно кокиче.
Посрещнало деня с любов, засмяло се с дъга от цветовете,
искрящи капчици роса, посипали са мъничкото цвете.
А ти с любов откъсни ме, в прегръдка притисни мойта снага...
Усети аромата на пролет, почувствай слънцето в твойта коса.
С листенца нежни бавно погали ме,
с бялата си шапцица ти приюти ме,
с дъхавия аромат на зелените листа,
да разтопиме с любовта зимната тъга!
Стоях очаквайки, сама в съня си пак да те прегърна.
Приятелю, седни попитай... дали това е твоето момиче,
преборило се със студа, крехко, нежно пролетно кокиче.
Посрещнало деня с любов, засмяло се с дъга от цветовете,
искрящи капчици роса, посипали са мъничкото цвете.
А ти с любов откъсни ме, в прегръдка притисни мойта снага...
Усети аромата на пролет, почувствай слънцето в твойта коса.
С листенца нежни бавно погали ме,
с бялата си шапцица ти приюти ме,
с дъхавия аромат на зелените листа,
да разтопиме с любовта зимната тъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
