Малка нощна романтика
Паячето над нощното шкафче,
плете ново перде за стария ни прозорец.
Полунощни мисли ни завиват
бавно. И само нагоре
отлитат всички безсъния.
От любов ми се премрежиха очите,
а не знам дали на разсъмване
още ще се обичаме.
Джазови ритми пълнят с ухание
небето, земята и устните,
и вярвяй ми, всяко дихание,
е малка раздяла със тебе.
Светлините надничат през нас,
а сигурно навън дори вали.
И някак си във тоя час,
не вярвам да заспим.
Е, вярно, ги няма морето и Варна.
Има само тук и сега.
В чудеса ли да вярвам?
Или в малката нощна романтика.
© Адриана Иванова All rights reserved.
