Jan 27, 2004, 9:42 PM

МАЩЕХА

  Poetry
168 0 4
МАЩЕХА

Прозрачна, синя пада вечерта,

забулена със мека топлина

и откровенно в тази лека тишина

говоря си със моята съдба....

 

Не си за мене майчица, а мащеха.

Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.

Но аз за нищичко не те виня,

обичам те, приемам те спокойно.

 

И благодарна съм ти за това,

че все пак не ме изоставяш.

Не ми отряза крехките крила,

желанията ми ти даже изпълняваш.

 

И често сгушвам се като дете,

във твоята прозрачна топлина.

Тя гали нежно моето сърце,

поклон пред тебе мащехо....съдба !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • на мен пък ми допада
  • Третия куплет определено трябва да се преработи. Някак не звучи. Като цяло, съжалявам, че го казвам, но не става. Не е най-доброто. Това е лично мнение разбира се, но просто трудно се чете, човек се запъва, не върви гладко. Съжалявам.
  • на мен пък ми допада
  • Третия куплет определено трябва да се преработи. Някак не звучи. Като цяло, съжалявам, че го казвам, но не става. Не е най-доброто. Това е лично мнение разбира се, но просто трудно се чете, човек се запъва, не върви гладко. Съжалявам.