МАЩЕХА
МАЩЕХА
Прозрачна, синя пада вечерта,
забулена със мека топлина
и откровенно в тази лека тишина
говоря си със моята съдба....
Не си за мене майчица, а мащеха.
Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.
Но аз за нищичко не те виня,
обичам те, приемам те спокойно.
И благодарна съм ти за това,
че все пак не ме изоставяш.
Не ми отряза крехките крила,
желанията ми ти даже изпълняваш.
И често сгушвам се като дете,
във твоята прозрачна топлина.
Тя гали нежно моето сърце,
поклон пред тебе мащехо....съдба !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
