Мигът,в който
Вратата се затвори зад гърба ти
и странно стаята повяхна.
Очите са пустинно сухи.
Знам,ти ще дотичаш
в онзи зреещ миг,
когато споменът за мен
ще се превърне в болка.
и странно стаята повяхна.
Очите са пустинно сухи.
Знам,ти ще дотичаш
в онзи зреещ миг,
когато споменът за мен
ще се превърне в болка.
© Здравка Маринова All rights reserved.
