Милостиня

Poetry

96 0 2

Съзрях през гръбнаците извити
на брезите,
през детска катерушка,
между два каскета
на глави плешиви с перушина бяла,
един пънкарски гребен,
акациеви храсти
и топ-пиянката квартален,
глава подпрял в одрусан тази сутрин
кестен,
и перилата край реката,
как по моста преминаваш.
Полата
ти е розова и къса,
мислите във този миг,
едва ли.

Покрай торба
пробита,
пълна с кости живи
преминаваш
и виждам как му даваш
милостиня,
ли не вярваш,
че го има,
а плащаш на кошмара
да се свърши.

Не те дочаках!
Чаках те,
разбрах,
обичаш
да даряваш милостиня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments