Младост
Колко пъти съм тичала волно и пяла
сред ливадите в летните дни.
Колко пъти сред купите аз съм седяла,
запленена в мечти.
Колко пъти съм чупила прясната пита
с дъх на жито и топла земя
и край полския ручей, от билки опита,
съм отдъхвала често сама.
После... шумния град със трамваи и жици
с много хора, а вечер с гирлянди слънца.
Бърз поток от живот. И ний, ученици,
влели в него мечти и сърца.
Скъпи мои, незнайни и близки другари,
13-годишни връстници,
нека своето време сега изпреварим
с вдъхновените млади редици!
Непозната за нас да е всяка умора
и да няма спокойствие в дните!
На една вдъхновена, велика история
днес поемаме ние юздите!
© Силвия Михайлова All rights reserved.
