> Колко пъти съм тичала волно и пяла
> сред ливадите в летните дни.
> Колко пъти сред купите аз съм седяла,
> запленена в мечти.
> Колко пъти съм чупила прясната пита ...
А ги няма вече донкихотовците...
Ветрените мелници се срутиха,
скършиха се сините прозорци,
в ъгъла щита и меча сбутахме.
Тихите си острови оставихме - ...
Аз ще бъда твойто момиче за дъжд.
Ще вървиме със теб, босокрили и влюбени,
ще ни галят с нажежени езици светкавици,
ще ни къпят сълзите на птици бездомни,
ще измият от нас цялата омраза и безразличие. . . ...
