Мога ли?
Себе си търся,
ала нищо не откривам,
сълзите си бърша,
поредна чаша наливам..
Каква съм аз?
Каква е мойта същност?
"Коя е таз??"-
крещи умът ми скърцащ.
Мога ли да се науча да обичам?
така както небето чувства звездите
мога?!!Така ли?!,а защо още отричам,
искам да опозная искрата в очите.
Сякаш съм толкоз безчувствена,
че сърцето ми чак е от камък,
сякаш съм толкоз изкуствена,
че не мога да запаля и пламък..
Не знам дали за любовта съм създадена,
ала нещо ме тласка напред,
и съм сякаш като книга отворена
като загадъчен малък портрет.
Дали те обичам?
Или това е илюзия?
Не мога да кажа сега,
но погледна ли те ме хваща амнезия
и не мисля веч за това.
Целуни ме,прегърни ме,
нека усетя мига..
докосни ме,погали ме,
нека опозная любовта!
© Радослава Вълчева All rights reserved.
, много прочувствено - 6-так!
