Мога ли?
Себе си търся,
ала нищо не откривам,
сълзите си бърша,
поредна чаша наливам..
Каква съм аз?
Каква е мойта същност?
"Коя е таз??"-
крещи умът ми скърцащ.
Мога ли да се науча да обичам?
така както небето чувства звездите
мога?!!Така ли?!,а защо още отричам,
искам да опозная искрата в очите.
Сякаш съм толкоз безчувствена,
че сърцето ми чак е от камък,
сякаш съм толкоз изкуствена,
че не мога да запаля и пламък..
Не знам дали за любовта съм създадена,
ала нещо ме тласка напред,
и съм сякаш като книга отворена
като загадъчен малък портрет.
Дали те обичам?
Или това е илюзия?
Не мога да кажа сега,
но погледна ли те ме хваща амнезия
и не мисля веч за това.
Целуни ме,прегърни ме,
нека усетя мига..
докосни ме,погали ме,
нека опозная любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Вълчева Всички права запазени
, много прочувствено - 6-так!
