Молитва
О, Господи, защо ме изкуши
на думите с омайната магия?
Защо ме надари със сетива
способни светлината да открият
на словото, дори и след това
във гърлото до болка да души?
Защо, о, Боже, в стръкчето трева
поникнало сред каменна пустиня
съзирам тържеството на живота?
Защо когато във небето синьо
последен лъч угасва, естеството
на любовта намирам във това?
И често в мен убийствено боли!...
О, Господи, неистово те моля,
спаси ме от кошмарните неволи
и притъпи отровните стрели
на чувствата… Вземи си този дар
и нека във гърдите ми не тлее
изпепеляващият им пожар.
О, Боже, позволи ми да живея!
© Ангел Рангелов All rights reserved.
