8 ago 2006, 17:32

Молитва

  Poesía
162 0 28

О, Господи, защо ме изкуши
на думите с омайната магия?
Защо ме надари със сетива
способни светлината да открият
на словото, дори и след това
във гърлото до болка да души?

Защо, о, Боже, в стръкчето трева
поникнало сред каменна пустиня
съзирам тържеството на живота?
Защо когато във небето синьо
последен лъч угасва, естеството
на любовта намирам във това?
 
И често в мен убийствено боли!...
О, Господи, неистово те моля,
спаси ме от кошмарните неволи
и притъпи отровните стрели
на чувствата… Вземи си този дар
и нека във гърдите ми не тлее
изпепеляващият им пожар.
О, Боже, позволи ми да живея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! Поздрав!
  • Браво, Весане! Диша стиха ти!
  • Във стръкчето трева
    е отразена свежестта..
    и преобразяващата сила.
    Единствен лъч да срещне тя,
    от него слънце ще извая.

    Страхотен текст!Много се радвам,че си го написал..и че го прочетох!
    Поздрав!

  • Труден е живота с такава изострена чувствителност, но е пълноценен. Радвай се на сетивността си. Поздрав!
  • Велико!