Jan 21, 2004, 10:35 PM

Море от болка

  Poetry
379 0 14

         МОРЕ ОТ БОЛКА

В реки от сълзи как безпомощно се давя,
водовъртеж ме тегли и не ме оставя.
Вихрушки ме издигат в ураганите опасни,
а мълнии изпепеляват моите мечти прекрасни.
Мир душата ми да не намери – това е участ зла,
демони да ме преследват във нощта,
вампири жадно да ми смучат от кръвта,
а лешояди да ми ръфат от плътта.
Не ще намери моята душата покой,
дорде не вляза със Сатаната във двубой.
Нима съм прокълнат във моя ден рожден
или съм мъченик, от Господа благословен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Булгариен Психо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно стихотворение - несъвършено, като ваше творение.
  • Супер е...
  • А дали не си обикновен човек
    със всички чувства надарен?

    Радвай се, че чувстваш.
  • Много, много добре!
    Една единствена забележка - не се сърди - написал си:
    "и когато се на твоята болка наситя"
    а може да разместиш само думите:
    "на твоята болка кога се наситя"
    Така запазваш ритъма, стихотворението ти сатва съвършено!
    Посдравления! Заслужаваш най висока оценка!
  • Жалко, преди по ми харесваше .