21 янв. 2004 г., 22:35

Море от болка

381 0 14

         МОРЕ ОТ БОЛКА

В реки от сълзи как безпомощно се давя,
водовъртеж ме тегли и не ме оставя.
Вихрушки ме издигат в ураганите опасни,
а мълнии изпепеляват моите мечти прекрасни.
Мир душата ми да не намери – това е участ зла,
демони да ме преследват във нощта,
вампири жадно да ми смучат от кръвта,
а лешояди да ми ръфат от плътта.
Не ще намери моята душата покой,
дорде не вляза със Сатаната във двубой.
Нима съм прокълнат във моя ден рожден
или съм мъченик, от Господа благословен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Булгариен Психо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно стихотворение - несъвършено, като ваше творение.
  • Супер е...
  • А дали не си обикновен човек
    със всички чувства надарен?

    Радвай се, че чувстваш.
  • Много, много добре!
    Една единствена забележка - не се сърди - написал си:
    "и когато се на твоята болка наситя"
    а може да разместиш само думите:
    "на твоята болка кога се наситя"
    Така запазваш ритъма, стихотворението ти сатва съвършено!
    Посдравления! Заслужаваш най висока оценка!
  • Жалко, преди по ми харесваше .