мълчиш
Мълчиш.
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси.
Танцуват мислите и болката,
щом повярвам в някава си истина,
отново раждат се въпросите.
Отлитна птичката,
гнездото се разпадна -
дали на пролет тя пак ще го направи -
на същото дърво,
окапаха листата, всичките
и не остана никаква утеха,
а само раждат се въпросите,
чиито отговори знам,
но в страха, да не узнам -
питам
само
себе си...
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси.
Танцуват мислите и болката,
щом повярвам в някава си истина,
отново раждат се въпросите.
Отлитна птичката,
гнездото се разпадна -
дали на пролет тя пак ще го направи -
на същото дърво,
окапаха листата, всичките
и не остана никаква утеха,
а само раждат се въпросите,
чиито отговори знам,
но в страха, да не узнам -
питам
само
себе си...
© Даниела Танчева All rights reserved.
