6 jun 2006, 18:13

мълчиш

  Poesía
181 0 32
  Мълчиш.
 А аз осъдена от теб съм -
 да не питам.
 От мълчанието ти ще търся отговори
 на всички незададени въпроси.
 Танцуват мислите и болката,
 щом повярвам в някава си истина,
 отново раждат се въпросите.
 Отлитна птичката,
 гнездото се разпадна -
 дали на пролет тя пак ще го направи -
 на същото дърво,
 окапаха листата, всичките
 и не остана никаква утеха,
 а само раждат се въпросите,
 чиито отговори знам,
 но в страха, да не узнам -
 питам
 само
 себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios